През зъби

1 нояб. 2006 г., 00:03 2014-03-23T22:11:50+02:00

Поэзия

564 0 2

Не всичко сбъдва се,

което обещава ни,

съдбата златоуста

в своя ход –

по-често подиграва се,

по-рядко гали ни,

най-често преподава ни,

суров урок.

А, колко често

лутаме се слепи,

сред хиляди пътеки

в избор нов

и колко често

пропиляваме навеки

в прегръдки безразборни,

голямата любов?

Прощавам се със теб –

на някого жена си,

която уж до вчера

изцяло беше моя...

Аз твоя “свят вертеп”

проклинам във яда си,

че гаснех по химера

и рухнах, като Троя!