Преззвезден романс
Той бе от Венера,
А тя беше от Марс.
Уж любов бе намерил
А пък стана тя фарс.
Той беше с антени,
Тя пък бе с пипала...
Ах, тез' кофти гени
Що бе т'ва за съдба?
Каква супернова
в този час ги събра?
Тя не беше готова
Той пък бе по дела...
А във лунната зима
Им притрябва вода.
Не че трябва, да има!
И хоп! Ей ти беда!
Тя бе месоядна
А той беше веган
Месо назва гадно
И отиде туй зян.
От Венера бе Той,
А от Марс беше тя.
Бързо би той отбой
Тя отлетя сутринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
