21.06.2012 г., 9:04 ч.

Прибоя до скалата 

  Поезия » Пейзажна
611 0 5

 

Прибоя до скалата

                        

                       Един  спомен от Атлантика...

 

Във залива трудно достъпен

загадъчно скрит от мъглата

подгонен от Вятър попътен

прибоят се блъска в Скалата.

 

Вълна не догонва вълната

във вечният  бяг към скалите,

щом там се разбие едната

и другите с ярост налитат-

 

талазите идват, събрали

на Вятъра гневната сила

напират неспирно, избрали

Скалата за своя могила...

 

От Бога брегът е забравен,

а Вятърът страшни легенди

разнася със дъх ураганен

изтръгнат от морските бездни...

 

...При хубаво време  Делфини

безгрижни и влюбени скачат,

играят изящно-стихийни

за радост на фаропазачът...

 

И утро когато се буди,

и в мрака покрил Необята

вълните летят като луди

със гръм да достигнат Скалата...

 

...Тук някога буря свирепа

разбила пиратска фрегата-

парчета от мачти, въжета

прогнили се блъскат в Скалата,

 

но флага със череп и кости

стихийната стръв не удавила

та още зловещо се носи

за ужас на Бога и Дявола!..

  

На Вятъра грубата нежност

застила брега с водорасли,

вълните подмятат небрежно

от скелет разхвърляни части...

 

...И Слънцето плахо опитва

да грейне преди да угасне,

но често в мъгла е обвита

Скалата с контури неясни.

 

Водата  на цвят е оловна,

дълбае ритмично Скалата-

галантен, с усмивка  чаровна

разхожда се сам Сатаната...

               

*  *  *

...А в нощ от Луна и от Страсти,

щом Вятърът даже замира

там призрак Душата продал си

и осъден да не умира:

 

лети към Скалата и вяра

за гибел желана го води,

но...стреснал  пазача на фара

остава безсмъртен да броди...

                                 

                              д-р Коста Качев     

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??