Прибоя до скалата
Прибоя до скалата
Един спомен от Атлантика...
Във залива трудно достъпен
загадъчно скрит от мъглата
подгонен от Вятър попътен
прибоят се блъска в Скалата.
Вълна не догонва вълната
във вечният бяг към скалите,
щом там се разбие едната
и другите с ярост налитат-
талазите идват, събрали
на Вятъра гневната сила
напират неспирно, избрали
Скалата за своя могила...
От Бога брегът е забравен,
а Вятърът страшни легенди
разнася със дъх ураганен
изтръгнат от морските бездни...
...При хубаво време Делфини
безгрижни и влюбени скачат,
играят изящно-стихийни
за радост на фаропазачът...
И утро когато се буди,
и в мрака покрил Необята
вълните летят като луди
със гръм да достигнат Скалата...
...Тук някога буря свирепа
разбила пиратска фрегата-
парчета от мачти, въжета
прогнили се блъскат в Скалата,
но флага със череп и кости
стихийната стръв не удавила
та още зловещо се носи
за ужас на Бога и Дявола!..
На Вятъра грубата нежност
застила брега с водорасли,
вълните подмятат небрежно
от скелет разхвърляни части...
...И Слънцето плахо опитва
да грейне преди да угасне,
но често в мъгла е обвита
Скалата с контури неясни.
Водата на цвят е оловна,
дълбае ритмично Скалата-
галантен, с усмивка чаровна
разхожда се сам Сатаната...
* * *
...А в нощ от Луна и от Страсти,
щом Вятърът даже замира
там призрак Душата продал си
и осъден да не умира:
лети към Скалата и вяра
за гибел желана го води,
но...стреснал пазача на фара
остава безсмъртен да броди...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
