Причина
Колко му е - ето я цевта.
Ето го и спусъка зад пръста.
Натиск... И летеж в безкрайността.
После - вечен паметник под кръста.
Два-три дена шлагерно ехо
ще разнася вредом новината.
В клюки, споделени на ухо,
името ми ще се запремята:
Кой съм бил? Или какъв съм бил?
Колко спрямо другите съм струвал?
Как пороци в себе си съм крил,
а пък на светец съм се преструвал?
Близките ми, зная, ще скърбят.
Драмата - за тях ще си е драма.
Но с безмерна болка ще блестят
всъщност само сълзите на мама.
Тъй че и това не ще ме спре.
Призивно цевта към мене зее!
За мъжа, жадуващ да умре,
има ли причина да живее?
Има!! И я знам коя е тя! -
Моите врагове дебеловрати!
Как да им доставя радостта -
да ме видят лепнат на стената!
Също - и приятели цял куп!
Дето ме оплюха! За отплата...
Сам да се превърна в леден труп!
Та да им олекне на душата!?
Не! Не ми е нужен пистолет!
Ей така, напук ще съществувам!
Нека да съм мразен и проклет!
Нека да съм мачкан и разпъван!
Жив ще бъда! Дълго още жив!
И заради гадовете само!
Но ще се преструвам на щастлив...
Ти поне да ми се радваш, мамо!
1989
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
