Причина
Колко му е - ето я цевта.
Ето го и спусъка зад пръста.
Натиск... И летеж в безкрайността.
После - вечен паметник под кръста.
Два-три дена шлагерно ехо
ще разнася вредом новината.
В клюки, споделени на ухо,
името ми ще се запремята:
Кой съм бил? Или какъв съм бил?
Колко спрямо другите съм струвал?
Как пороци в себе си съм крил,
а пък на светец съм се преструвал?
Близките ми, зная, ще скърбят.
Драмата - за тях ще си е драма.
Но с безмерна болка ще блестят
всъщност само сълзите на мама.
Тъй че и това не ще ме спре.
Призивно цевта към мене зее!
За мъжа, жадуващ да умре,
има ли причина да живее?
Има!! И я знам коя е тя! -
Моите врагове дебеловрати!
Как да им доставя радостта -
да ме видят лепнат на стената!
Също - и приятели цял куп!
Дето ме оплюха! За отплата...
Сам да се превърна в леден труп!
Та да им олекне на душата!?
Не! Не ми е нужен пистолет!
Ей така, напук ще съществувам!
Нека да съм мразен и проклет!
Нека да съм мачкан и разпъван!
Жив ще бъда! Дълго още жив!
И заради гадовете само!
Но ще се преструвам на щастлив...
Ти поне да ми се радваш, мамо!
1989
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
