6.01.2009 г., 19:17

Приемам те

874 1 9
 

Събуждаш в мене онзи устрем

за звезден танц над тихи висини,

за нощ, рисувана от топли устни

и нежна дързост. И мечти.

 

Всяка твоя дума ме докосва,

всеки жест е пареща искра.

Жарава.Лудост. И копнежност -

въздишката ти в мене прокънтя.

 

Любов е. Дивна и красива.

И всеки миг е пожелан.

Изсипваш радост в моята градина -

Приемам те. И с тяло, и с душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...