Приеми ме, Любов,
не оставяй да мръзна отвънка,
много трудно дойдох
и адреса ти сто пъти бърках.
Разминавах се с теб,
гонех вятъра, рейса, Михаля,
исках да е наред
този свят, уморих се накрая.
Приеми ме, Любов,
свърших всичките спешни задачи,
а без тебе животът
е пир - с лимонада обаче.
Малко и остарях,
те, годините – спринт на финала,
но не искам със грях
да си ида, че не съм те видяла.
© Ивон Всички права запазени