Приеми ме, Любов,
не оставяй да мръзна отвънка,
много трудно дойдох
и адреса ти сто пъти бърках.
Разминавах се с теб,
гонех вятъра, рейса, Михаля,
исках да е наред
този свят, уморих се накрая.
Приеми ме, Любов,
свърших всичките спешни задачи,
а без тебе животът
е пир - с лимонада обаче.
Малко и остарях,
те, годините – спринт на финала,
но не искам със грях
да си ида, че не съм те видяла.
© Ивон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Без умора! Пълен напред! 
Това как съм го пропуснала...