Приеми ме, Любов,
не оставяй да мръзна отвънка,
много трудно дойдох
и адреса ти сто пъти бърках.
Разминавах се с теб,
гонех вятъра, рейса, Михаля,
исках да е наред
този свят, уморих се накрая.
Приеми ме, Любов,
свърших всичките спешни задачи,
а без тебе животът
е пир - с лимонада обаче.
Малко и остарях,
те, годините – спринт на финала,
но не искам със грях
да си ида, че не съм те видяла.
© Ивон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Без умора! Пълен напред! 
Това как съм го пропуснала...