Приижда вятър
Приижда вятър
в пъстрата усмивка
на цветята.
Разрошва весело
на лятото косите
свилени
в притулен миг
от тихи звездопади...
неподирени.
И тръгва залезът
по пътя стар,
семафорно
изкачва хоризонта,
звезди ще го посрещнат
и тази нощ...
Защото скитник е
и много извървял е
до оазис...
03.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени