26.04.2007 г., 11:10

„Приказен сън"

1.6K 0 4
„Приказен сън"



Сънувам части от минали животи,

сънувам любови и омрази,

постижения и падения,

умирания и прераждания.



Поредната сцена: аз вървя из пустинята.

И ето, пустинна буря се оформя,

обгръща ме, а в нея история след история.

Какви епични битки, какви долни предателства.



А ето и сега и мойте спомени.

Но какво, по дяволите, става?

Защо всеки хубав спомен с теб бива изгарян?

Защо започвам аз да те забравям?



И ето, събуждам се аз от кошмара тъй жесток,

целият вир вода и сгушил се във теб.

Ти отваряш очи, усмихваш се и целуваш ме,

усещам страстта в мен и теб как нараства.



Нежни ласки, страстни целувки

и започва страстна нощ.

Ноктите ти играят по гърба ми,

болката никога не е била толкова сладка!



Какво става, какво, за Бога!

Събуждам се, оказва се всичко един сън!

Ставам, падам, започвам неистово да стена.

Ах, тези кошмари, как измъчват ме!



Колко истинско бе само!

Как преплете се реалното с нереалното!

Как отново ме напусна.

Как нещичко в мен умря.



Страх ме е да заспя.

Страх ме е, че там в съня

пак теб ще срещам!

Ела при мен и утеши моето сърце!

                                                За моята принцеса Рал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...