26.04.2007 г., 11:10

„Приказен сън"

1.6K 0 4
„Приказен сън"



Сънувам части от минали животи,

сънувам любови и омрази,

постижения и падения,

умирания и прераждания.



Поредната сцена: аз вървя из пустинята.

И ето, пустинна буря се оформя,

обгръща ме, а в нея история след история.

Какви епични битки, какви долни предателства.



А ето и сега и мойте спомени.

Но какво, по дяволите, става?

Защо всеки хубав спомен с теб бива изгарян?

Защо започвам аз да те забравям?



И ето, събуждам се аз от кошмара тъй жесток,

целият вир вода и сгушил се във теб.

Ти отваряш очи, усмихваш се и целуваш ме,

усещам страстта в мен и теб как нараства.



Нежни ласки, страстни целувки

и започва страстна нощ.

Ноктите ти играят по гърба ми,

болката никога не е била толкова сладка!



Какво става, какво, за Бога!

Събуждам се, оказва се всичко един сън!

Ставам, падам, започвам неистово да стена.

Ах, тези кошмари, как измъчват ме!



Колко истинско бе само!

Как преплете се реалното с нереалното!

Как отново ме напусна.

Как нещичко в мен умря.



Страх ме е да заспя.

Страх ме е, че там в съня

пак теб ще срещам!

Ела при мен и утеши моето сърце!

                                                За моята принцеса Рал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...