Apr 26, 2007, 11:10 AM

„Приказен сън"

  Poetry
1.6K 0 4
„Приказен сън"



Сънувам части от минали животи,

сънувам любови и омрази,

постижения и падения,

умирания и прераждания.



Поредната сцена: аз вървя из пустинята.

И ето, пустинна буря се оформя,

обгръща ме, а в нея история след история.

Какви епични битки, какви долни предателства.



А ето и сега и мойте спомени.

Но какво, по дяволите, става?

Защо всеки хубав спомен с теб бива изгарян?

Защо започвам аз да те забравям?



И ето, събуждам се аз от кошмара тъй жесток,

целият вир вода и сгушил се във теб.

Ти отваряш очи, усмихваш се и целуваш ме,

усещам страстта в мен и теб как нараства.



Нежни ласки, страстни целувки

и започва страстна нощ.

Ноктите ти играят по гърба ми,

болката никога не е била толкова сладка!



Какво става, какво, за Бога!

Събуждам се, оказва се всичко един сън!

Ставам, падам, започвам неистово да стена.

Ах, тези кошмари, как измъчват ме!



Колко истинско бе само!

Как преплете се реалното с нереалното!

Как отново ме напусна.

Как нещичко в мен умря.



Страх ме е да заспя.

Страх ме е, че там в съня

пак теб ще срещам!

Ела при мен и утеши моето сърце!

                                                За моята принцеса Рал

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....