Neon (Ол)
101 1435
28.03.2009 г., 21:18 ч.

"Приказка" 

  Поезия » Друга
535 0 9

 

 

 

И какво като си тръгваш?
Там, след девет планини в десета
още разказват приказки за принцеси.
Една врата се затваря. Хиляда се отварят.
Шехеразада приспива с пръсти цветята.
Принцовете никога не заспиват.
Те танцуват до полунощ. После обичат.
Мечтателка съм, ще кажеш.
Да. Такава съм. Само понякога. След теб.
Бях сбъдната Пепеляшка.
Не можах само да сваля обувката.
Поне едната. Искаше ме бързо.
Бях бърза. С обувки и облечена в кашмир.
Ябълката не ме отрови. Изглеждаше вкусно.
Никога не ми остави време да я отхапя.
И така се спасих от отровата.
След началото на стъпките ти
ми заприлича на един стар познат.
Той ме носеше на ръце, когато сънуваше.
И заедно се биехме с вятърни мелници.
Понякога ме оставяше на върха,
за да преброим звездите. До сутринта.
И той заспиваше от гласът ми.
Не беше принц. Просто ме обичаше, като такъв.
Аз ли? Аз съм принцеса. Разбира се.
Огледалото ми го казва. Всеки път.
Папагалът на Хук го научи да го повтаря.
Докато си играех на дете с Питър Пан.
Тръгвай си. Белите коне умряха отдавана.
И косата ми не стига до земята.
След девет планини в десета има още.
Приказки, разбира се. Има я и нашата.
... и заживели щастливи до края на дните си...
Гледката от кулата е невероятна.

 

 

 

© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??