Приказка
В езерото на листо
жабче се люлее
и към мене гледа то
тъжно, и не смее
да помръдне, че така
слива се с листото,
и от щъркела сега
пази се самото...
Аз обаче от дете
приказките зная
за това, че вечно те
са щастливи в края:
виждам ореол златист,
в мислите понесен-
жабчето от този лист
е било принцеса...
Ала знам, че по напред
трябва да целунаІ
както там си му е ред
гадната муцуна...
Примирявам се... Добре!...
Щом си трябва, трябва-
за принцеса и се мре,
и целува жаба!...
Примижавам и така
жабчето целувам,
и поглеждам, но сега
виждам то отплува,
а с внезапен странен шум
от крила помръкна
и там щъркел с дълъг клюн
жабчето отмъкна...
... Нещо в мене се стъжи,
нещо ме затресе,
но животът продължи
вече без принцеси!...
Коста Качев,
12.09.2014.
Охридското езеро.
© Коста Качев Всички права запазени