Приказка
Приказка
В езерото на листо
жабче се люлее
и към мене гледа то
тъжно, и не смее
да помръдне, че така
слива се с листото,
и от щъркела сега
пази се самото...
Аз обаче от дете
приказките зная
за това, че вечно те
са щастливи в края:
виждам ореол златист,
в мислите понесен-
жабчето от този лист
е било принцеса...
Ала знам, че по напред
трябва да целунаІ
както там си му е ред
гадната муцуна...
Примирявам се... Добре!...
Щом си трябва, трябва-
за принцеса и се мре,
и целува жаба!...
Примижавам и така
жабчето целувам,
и поглеждам, но сега
виждам то отплува,
а с внезапен странен шум
от крила помръкна
и там щъркел с дълъг клюн
жабчето отмъкна...
... Нещо в мене се стъжи,
нещо ме затресе,
но животът продължи
вече без принцеси!...
Коста Качев,
12.09.2014.
Охридското езеро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени