17.09.2014 г., 8:12

Приказка

627 0 1

 

 

Приказка

 

В езерото на листо

жабче се люлее

и към мене гледа то

тъжно, и не смее

 

да помръдне, че така

слива се с листото,

и от щъркела сега

пази се самото...

 

Аз обаче от дете

приказките зная

за това, че вечно те

са щастливи в края:

 

виждам ореол златист,

в мислите понесен-

жабчето от този лист

е било принцеса...

 

Ала знам, че по напред

трябва да целунаІ

както там си му е ред

гадната муцуна...

 

Примирявам се... Добре!...

Щом си трябва, трябва-

за принцеса и се мре,

и целува жаба!...

 

Примижавам и така

жабчето целувам,

и поглеждам, но сега

виждам то отплува,

 

а с внезапен странен шум

от крила помръкна

и там щъркел с дълъг клюн

жабчето отмъкна...

 

... Нещо в мене се стъжи,

нещо ме затресе,

но животът продължи

вече без принцеси!...

 

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...