Приказка
ПРИКАЗКА
В леглото лягам и заспивам,
унесена във сън дълбок.
Луната светлина разлива
в прозореца ми бял, широк.
По сребърни лъчи изпраща
вълшебна, приказна кола
и нежно за ръка ме хваща -
със нея аз да полетя.
Излитаме със страшна сила,
препускат лунните коне.
Под нас земята се разстила,
като рисунка на дете.
И музика се чудна лее,
бълбукаща от извор чист,
и вятърът край мен лудее,
сияе взорът ми лъчист.
Където поглед да отправя -
все светлина и красота!
Смутена, питам се накрая
не е ли приказка това.
И изведнъж страхотен трясък
раздира нощната тъма.
Светкавица със огнен блясък
ли бе наистина това?
Събуждам се и се оглеждам:
спокойно, тихо е навън,
към стаята след туй поглеждам -
оттам дошъл е този звън -
На пода вазата строшена
е станала на стъкълца.
Към мен се взира удивена
със хилядите си лица.
Събирам стъкълцата малки,
унило впила поглед в тях.
Ах, как боли и колко жалки
мечтите ми са в този час.
От сън прекрасен породени,
живеем с хубави мечти,
но от живота поломени,
парченца сбираме, уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
