Ти си чистият озон
за любовните ми днес дробове.
Ти си пролетен сезон,
пълен с цвят във всичките джобове.
Ти си муза на речта,
дето двама ще я разбереме.
Ти си моята мечта,
идваща от много младо време.
Ти си моята луна,
под която търся аз отмара.
Ти си святата жена -
раната на моя болка стара!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави, Никола!