Приказка

12.08.2014 г., 13:02 ч.

Поезия » Любовна

941 1 4

То беше в полунощ. Навън валеше

безбрежна, феерична тишина.

Усещах как жестоко те болеше

избликналото чувство за вина.

А сватбената рокля белоснежно

блестеше върху тънкото ти тяло.

И беше полунощ. И беше нежна

и дива тишина. Магия в бяло.

И беше мъртва жар и жива пепел.

И шеметен мираж от красота.

И аз – един, единствен, ням свидетел

на твоето разцъфване в нощта.

Лилави сенки падаха върху ми

ефирно и прозрачно като креп.

Мълчах. Излишни бяха мойте думи.

Защото те извираха от теб.

Когато всичко свърши най-накрая

във пряспата на твойта голота,

така и не можах да разпозная

мигът, от който почва вечността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.