Приказка
То беше в полунощ. Навън валеше
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно
блестеше върху тънкото ти тяло.
И беше полунощ. И беше нежна
и дива тишина. Магия в бяло.
И беше мъртва жар и жива пепел.
И шеметен мираж от красота.
И аз – един, единствен, ням свидетел
на твоето разцъфване в нощта.
Лилави сенки падаха върху ми
ефирно и прозрачно като креп.
Мълчах. Излишни бяха мойте думи.
Защото те извираха от теб.
Когато всичко свърши най-накрая
във пряспата на твойта голота,
така и не можах да разпозная
мигът, от който почва вечността.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
