maslionka (Петя)
26 87
4.09.2006 г., 13:21 ч.

Приказка 

  Поезия
1000 0 2
Душата ми тъне
в самота!
Нали приказка
с хубав финал
трябваше да
бъде животът?
Да,но не така!
Някой по-велик
от мен реши
да ме накаже
за негови
грешки!
Нищо! Нека боли!
Животът ме научи
и в болката да
виждам красота!
Затова я приемем
с отворени обятия!
И тихо шепия-
ела при мен,мила,
ела!

© Петя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стихът ти. Много мъдрост има в него.
  • Съз завидна зрялост е показана връзката между болката и красотата. Чистотата на преживяването е безупречна. Членувай подлога на две места. Подай ми, ако обичаш, онзи стих за България!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??