maslionka (Петя)
26 87
Sep 4, 2006, 1:21 PM

Приказка 

  Poetry
840 0 2
Душата ми тъне
в самота!
Нали приказка
с хубав финал
трябваше да
бъде животът?
Да,но не така!
Някой по-велик
от мен реши
да ме накаже
за негови
грешки!
Нищо! Нека боли!
Животът ме научи
и в болката да
виждам красота!
Затова я приемем
с отворени обятия!
И тихо шепия-
ела при мен,мила,
ела!

© Петя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми стихът ти. Много мъдрост има в него.
  • Съз завидна зрялост е показана връзката между болката и красотата. Чистотата на преживяването е безупречна. Членувай подлога на две места. Подай ми, ако обичаш, онзи стих за България!
    Поздрав!
Random works
: ??:??