Sep 4, 2006, 1:21 PM

Приказка

Poetry

1.3K 0 2

Душата ми тъне
в самота!
Нали приказка
с хубав финал
трябваше да
бъде животът?
Да,но не така!
Някой по-велик
от мен реши
да ме накаже
за негови
грешки!
Нищо! Нека боли!
Животът ме научи
и в болката да
виждам красота!
Затова я приемем
с отворени обятия!
И тихо шепия-
ела при мен,мила,
ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Хареса ми стихът ти. Много мъдрост има в него.

2006-09-06T11:36:54+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Съз завидна зрялост е показана връзката между болката и красотата. Чистотата на преживяването е безупречна. Членувай подлога на две места. Подай ми, ако обичаш, онзи стих за България!
Поздрав!

2006-09-04T16:49:53+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0