13.06.2008 г., 9:50

Приказка

859 0 5

Приказка

През всичките години на копнеж,

на болки, срещи и раздели,

съм била сигурна,

че нявга ще прозреш,

че съществува океан -

от мен измислен и създаден.

В тайните му дълбини,

на тъмно и на тихо,

живее същество,

наречено Любов.

И него аз съм го измислила.

С мисълта за теб

аз дадох му живот.

Макар на скрито,

макар и малко тъжно,

то диша и живее зарад теб.

Измислено с една едничка мисъл,

че любовта е океан,

а океанът е Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...