13 июн. 2008 г., 09:50

Приказка

855 0 5

Приказка

През всичките години на копнеж,

на болки, срещи и раздели,

съм била сигурна,

че нявга ще прозреш,

че съществува океан -

от мен измислен и създаден.

В тайните му дълбини,

на тъмно и на тихо,

живее същество,

наречено Любов.

И него аз съм го измислила.

С мисълта за теб

аз дадох му живот.

Макар на скрито,

макар и малко тъжно,

то диша и живее зарад теб.

Измислено с една едничка мисъл,

че любовта е океан,

а океанът е Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...