13 июн. 2008 г., 09:50

Приказка

854 0 5

Приказка

През всичките години на копнеж,

на болки, срещи и раздели,

съм била сигурна,

че нявга ще прозреш,

че съществува океан -

от мен измислен и създаден.

В тайните му дълбини,

на тъмно и на тихо,

живее същество,

наречено Любов.

И него аз съм го измислила.

С мисълта за теб

аз дадох му живот.

Макар на скрито,

макар и малко тъжно,

то диша и живее зарад теб.

Измислено с една едничка мисъл,

че любовта е океан,

а океанът е Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...