Приказка
През всичките години на копнеж,
на болки, срещи и раздели,
съм била сигурна,
че нявга ще прозреш,
че съществува океан -
от мен измислен и създаден.
В тайните му дълбини,
на тъмно и на тихо,
живее същество,
наречено Любов.
И него аз съм го измислила.
С мисълта за теб
аз дадох му живот.
Макар на скрито,
макар и малко тъжно,
то диша и живее зарад теб.
Измислено с една едничка мисъл,
че любовта е океан,
а океанът е Любов.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Любооов!