25.01.2008 г., 20:09

Приказка

948 0 6

Леко поклаща клоните на дърветата вятърът.

Листата се сгушват едно в друго

и от техния допир се чува музика.

Нежно шумолене и песен на птички във клоните.

Слънцето спуска лъчите си към Земята

и преминава - пречупва се през клоните.

Мънички облаци - пухкави, снежнобели,

плуват волно в небето

и развълнувани птичета волно се реят в простора.

Толкова е светло и весело.

Хармония се усеща навсякъде.

И двама влюбени сред природата

се наслаждават на всичко това.

Върху свежата росна тревица сгушени тихо седят.

И попаднали в тази красива приказка нежни думи шептят.

Когато са заедно, времето бързо лети

и те не усетиха кога небето със звезди се покри.

Кога луната слънцето смени... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...