25.01.2008 г., 20:09

Приказка

952 0 6

Леко поклаща клоните на дърветата вятърът.

Листата се сгушват едно в друго

и от техния допир се чува музика.

Нежно шумолене и песен на птички във клоните.

Слънцето спуска лъчите си към Земята

и преминава - пречупва се през клоните.

Мънички облаци - пухкави, снежнобели,

плуват волно в небето

и развълнувани птичета волно се реят в простора.

Толкова е светло и весело.

Хармония се усеща навсякъде.

И двама влюбени сред природата

се наслаждават на всичко това.

Върху свежата росна тревица сгушени тихо седят.

И попаднали в тази красива приказка нежни думи шептят.

Когато са заедно, времето бързо лети

и те не усетиха кога небето със звезди се покри.

Кога луната слънцето смени... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...