Jan 25, 2008, 8:09 PM

Приказка

  Poetry » Love
951 0 6

Леко поклаща клоните на дърветата вятърът.

Листата се сгушват едно в друго

и от техния допир се чува музика.

Нежно шумолене и песен на птички във клоните.

Слънцето спуска лъчите си към Земята

и преминава - пречупва се през клоните.

Мънички облаци - пухкави, снежнобели,

плуват волно в небето

и развълнувани птичета волно се реят в простора.

Толкова е светло и весело.

Хармония се усеща навсякъде.

И двама влюбени сред природата

се наслаждават на всичко това.

Върху свежата росна тревица сгушени тихо седят.

И попаднали в тази красива приказка нежни думи шептят.

Когато са заедно, времето бързо лети

и те не усетиха кога небето със звезди се покри.

Кога луната слънцето смени... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...