Jan 25, 2008, 8:09 PM

Приказка

  Poetry » Love
955 0 6

Леко поклаща клоните на дърветата вятърът.

Листата се сгушват едно в друго

и от техния допир се чува музика.

Нежно шумолене и песен на птички във клоните.

Слънцето спуска лъчите си към Земята

и преминава - пречупва се през клоните.

Мънички облаци - пухкави, снежнобели,

плуват волно в небето

и развълнувани птичета волно се реят в простора.

Толкова е светло и весело.

Хармония се усеща навсякъде.

И двама влюбени сред природата

се наслаждават на всичко това.

Върху свежата росна тревица сгушени тихо седят.

И попаднали в тази красива приказка нежни думи шептят.

Когато са заедно, времето бързо лети

и те не усетиха кога небето със звезди се покри.

Кога луната слънцето смени... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...