voda (Елица Ангелова)
582 14033
10.03.2009 г., 9:38 ч.  

Завръщане 

  Поезия » Любовна
820 0 23

Нечакан, неповикан, пак се връщаш –

в торбичка скътал минали мечти.

Ръка подавам, но не те прегръщам.

През прага ми прекрачваш плахо ти.

 

Неловко е. И думите смутено

от мен до теб се лутат и мълчат.

Във стаята е тъмно и студено.

Навън снегът затрупва твоя път,

 

превързва с бяло всичките ни рани,

покрива с преспи нашата вина...

И вече знам, че искаш да останеш –

една искра прелита между нас.

 

Дали ще може огън да разпали

от малко въглече под пепелта?

Нощта си тръгва  – вече е разбрала,

че пак е приютена любовта.

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??