Завръщане
Нечакан, неповикан, пак се връщаш –
в торбичка скътал минали мечти.
Ръка подавам, но не те прегръщам.
През прага ми прекрачваш плахо ти.
Неловко е. И думите смутено
от мен до теб се лутат и мълчат.
Във стаята е тъмно и студено.
Навън снегът затрупва твоя път,
превързва с бяло всичките ни рани,
покрива с преспи нашата вина...
И вече знам, че искаш да останеш –
една искра прелита между нас.
Дали ще може огън да разпали
от малко въглече под пепелта?
Нощта си тръгва – вече е разбрала,
че пак е приютена любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
