7.12.2024 г., 12:30

Приказка

426 0 0

Вчера навести ме внезапно ... Щастието,

от всеки търсено и  желано.

Облечено като  чаровната есен,

с топли, червеникави, нежни коси...

с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли.

 

Най странното беше, че улових познат аромат

на смокиново сладко и току що

изпечен, ванилов блат.

Приседнахме с гостът ми скъп...

направих му чай, предложих медена сладост

А то отвърна през смях:

 

- О, този чай е тъй вкусен, дълбок и познат.

Толкова малко е нужно, всеки да стане богат!

После разтвори широко прозореца,

провеси по детски крака, настани се удобно 

и затананика непозната мелодия… после запя.

 

От нея разля се светлина напосоки, 

обхванала кръгозора в синьо стаен, 

с разказ за  влюбени рицари горди

и красавици с устни по-сладки от крем

 

За  планините прекрасни, пътеките скришни

покрити с тайнства, поля и гори,

за росата  искряща в цветята различни ,

за смелостта  на безстрашни  скалисти орли.

 

И докато лееше своята песен предивна

крехкото  Щастие  едва забележимо премигна.

Унесе се бавно, потопи се в съня

и засънува красиви, непознати места.

 

Протегна се бавно, без да отрони ни вопъл,

подложи шепи под дясната буза

и в здрача на деня все още топъл

засънува странности в които лудува.

 

А в ранното утро, приготви се бързо за път

извини се, че бърза да зарадва света.

Повика изгрева нов, разпръсна цветна дъга.

В детските пориви всели радостта.

 

Изхвръкна с щурия вятър, през портата в миг

И извика към мен: "Хей, не спирай да бъдеш щастлив!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...