Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
38 136
21.01.2010 г., 15:31 ч.

Приказка 

  Поезия » Любовна
1146 0 4

Не тръгвай, още малко остани

в стаята приветлива и тъмна.

Тук до мен удобно си легни

и слушай историята тъжна.

Имало едно време, преди години,

едно момиче, влюбено било.

Звездите греели в очите сини,

а любовта – в сърцето ù добро.

Един човек съня ù бил откраднал,

не давал мир на нейното сърце.

Ден и нощ се молила безкрайно

да получи обич, поне колкото зрънце.

Но с чувствата ù той се подиграл,

глух останал за нейните слова,

презрение – единствено това ù дал

и завинаги заробил нейната душа.

Познато ти звучи, така ли...?

В историята себе си позна?

Съжаляваш ли сега? (едва ли)...

Същият си, както в онези времена.

Защо сърцето винаги избира

този, който леден е към нас?

Защо щастието винаги се спира

там, където отдавна сковано е от мраз...?

© Зорница Събева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невроятно е,браво миличка
  • "Защо сърцето винаги избира

    този, който леден е към нас?

    Защо щастието винаги се спира

    там, където отдавна сковано е от мраз...?"

    Точно по този въпрос мисля и аз непрестанно!!! Сякаш с тебе имаме телепатична връзка.
    Много е хубаво, мила! Поздрави!
  • Познато ми е,за съжалениеСтихът ти е чудесен
  • Чудесен стих!
Предложения
: ??:??