Приказка ли
724
0
2
Понякога приказката е истинска -
разцъфнала нежна хортензия,
присветнала с ирисите си сини -
кокетно накичила сенките.
А лятото с топли привечери
е от спомени незабравени,
е въздишка от рози тъмночервени -
владелци на чувства сподавяни.
Понякога приказката ме буди - в мрака
просвирва тъжна симфония
и с обич рисува заплакала -
през сълзи и сняг по надвиснали клони.
А зимата всеки ден, всеки час,
пъртини проправя все там, където
художник собственоръчно за нас
разтапя леда, затрупал сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
