Приказка ли
727
0
2
Понякога приказката е истинска -
разцъфнала нежна хортензия,
присветнала с ирисите си сини -
кокетно накичила сенките.
А лятото с топли привечери
е от спомени незабравени,
е въздишка от рози тъмночервени -
владелци на чувства сподавяни.
Понякога приказката ме буди - в мрака
просвирва тъжна симфония
и с обич рисува заплакала -
през сълзи и сняг по надвиснали клони.
А зимата всеки ден, всеки час,
пъртини проправя все там, където
художник собственоръчно за нас
разтапя леда, затрупал сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
