Приказка ли

28 ene 2010, 9:00

Poesía » De amor

572 0 2

Понякога приказката е истинска -

разцъфнала нежна хортензия,

присветнала с ирисите си сини -

кокетно накичила сенките.

А лятото с топли привечери

е от спомени незабравени,

е въздишка от рози тъмночервени -

владелци на чувства сподавяни.

Понякога приказката ме буди - в мрака

просвирва тъжна симфония

и с обич рисува заплакала -

през сълзи и сняг по надвиснали клони.

А зимата всеки ден, всеки час,

пъртини проправя все там, където

художник собственоръчно за нас

разтапя леда, затрупал сърцето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.