Приказка от баба за принцеса Ванеса
Имало е някога принцеса
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива,
правила и грешки, и добро,
учила се, може ли красиво
да преборва с разум всяко зло .
Срещала добри и умни хора,
но и лоши срещала по път,
в първите откривала опора,
в злите пък отключвала мира.
С онзи ключ - сърдечен и вълшебен,
позабравен, много овехтял,
с който всеки миг, така потребен ,
в радост го превръщала, без жал.
Чул за нея принц от друго царство
и престорил се на просяк, на бедняк .
Влязъл пеш през двери господарски,
за да изпроси той парченце хляб.
Погнали го кучета свирепи.
Стражите го вързали без жал.
После в тъмницата проклета
съден бил човека побелял.
В ден един към кладата понесен
принцът чакал тежката съдба,
но в този миг, явила се Внеса
обгърната от бяла светлина.
С хубост разтопила ледовете,
а слънцето от чистата душа
на стражите отнела бесовете
и злобата, объркваща света.
А принцът сам, повярвал в добротата,
захвърлил дрипите... и на мига,
усмихнал се, поднесъл си ръката
и... приказката свърши.
За сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
