Приказка с неочакван край
Приказка с неочакван край
Имало нявга в далечна земя
славен юнак с много дълга брада.
Бродил в света и деня, и нощя -
искал да срещне най-страшна ламя.
Пресичал реки, океани дори,
видял даже вещици с летящи метли.
Горите преминал надлъж и нашир,
но нямало Хала в познатия мир.
Веднъж както свиркал юнашки рефрен
срещнал ужасна ламя (т.е. мен...)
Очаквал той Змей - да трещи, да фучи -
не бил се подготвил за зелени очи...
И мигал накриво, зяпал с уста,
главата му празна - ни помен от песента.
Стоял като статуя - с един вдигнат крак
(май вече не прилича на нашия юнак...)
Съвзел се след малко и с меча напред
поел по юнашки изпъчен, напет.
Но виж ти коварство! Наместо война -
ламята поклатила стройни бедра...
Омекнал юнакът като глина във вода.
Меча изпуснал, запретнал брада,
обуща изул, панталони свалил
и късно се сетил, че явно сглупил!
Ламята измъркала кротко за миг,
леко докоснала меча с език
и... има си вече трофей за стена -
напета, красива, юнашка глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Муладжикова Всички права запазени
