Приказка в пролетната утрин...

Със ябълката, от която брахме

със теб и грях, и сладост есенес

е чудо станало и не разбрахме,

как цяла в бяло тя сияе днес...

А белите снежинки на цъфтежа

по устните ни лепнат като скреж,

на утринта в просъницата свежа

се будим от томителен копнеж...

Целувам те по сънните ресници,

ти гледаш ме със палави очи,

а вън ята от подлудели птици

се стрелкат озарени от лъчи...

... Отсреща по баира кукуряка

в тревата се жълтее разцъфтял,

а шета развигора из клонака

и той от Пролетта обезумял.

Виж щъркелите, малко подранили,

са кацнали на старата върба:

с инстинкта си посоката открили

и любовта на старите гнезда...

Във въздуха мечтателно витае

предчувствие за Път неосъзнат...

Да тръгнем двама!... Искаш ли?... Това е

Магията на пролетният Свят!...

И нека хоризонтите да бягат

измамно със дъгата от небе

и Пътят ни безкрайно да разтягат-

ела, но без въпроси: „За къде?...”

Самият Път, повярвай, ще ни води

към чудната страна на Пролетта

и колкото да бъде неизброден

ще стигнем там... Дори след сто лета...

... Там стават чудеса съвсем реално

и сбъдват се желаните неща,

а в приказките се разказва главно

за Тайнството на Любовта в нощта...

Там можеш да повярваш, без съмнение:

в безсмъртие, във рай... В каквото щеш!...

Защото всеки миг е възкресение

и всяко възкресение- стремеж

Живота, Любовта, Страстта отново

да цъфнат дръзко и да вържат плод,

да няма опит с ялови любови:

с цъфтеж нахалос, без душа, без род...

... И нищо, че във своята родина

не е възможно сам да си пророк,

там- всяка влюбена Жена си е богиня,

а всеки влюбен в нея Мъж е- бог!...

14.04.2013.

Коста Качев