Приказка за черното и бялото
Черно и бяло - картина от щрихи
на млад художник със стара четка,
сподавени щрихи - все по тихи,
заглъхнали зад ръждава решетка...
Денят бил хубав, слънчев и топъл ,
и млад художник с изящен профил,
нарисувал картина, без дъх, без вопъл -
бяла като ден, без цветове и строфи.
Нощта била тъй страшна и дива,
облят във пот, художникът се събудил.
"Прекалено бяла е тази картина!"
и с черното платното нарисувал.
Но ето, че бялото и черното се влюбили,
платното ден и нощ пукало и се огъвало,
те сплитали ръце, шептяли си и се целували,
и в очите на картината любовта изплувала.
Боята засъхнала, листата окапали,
дошла зимата, после пролетта.
Щрих след щрих по картината нацапани,
а черното изпъквало и дразнело света.
Картината изнесли на изложба
и всички сочели я с пръст:
"Неможе така!" - осъдили художника,
изцапали земята с кръв.
Разкъсали бялото на части,
а черното размило се и свило на петно,
сподавени щрихи, все по-тихи,
угаснали забравени в едно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
