Приказка за Добрината

От дълъг сън се събуди Добрината,

но бе забравила коя,  всъщност, е тя.

Цяла вечност си мислеше, горката,

а не знаеше, че тя сама е Добрина...

Натъжи се и заплака Добрината.

Плака много нощи и много още дни,

Докато изведнъж сред жарко лято

такава мисъл Добрината осени:

- Ще отида и ще обиколя докрай света

(и за първи път усмихваше се тя),

ако не я срещна, поне да разбера

къде е пътеката до нейната врата.

И тръгна сам-самичка по света.

Вървя, що вървя, срещна Пчелата.

-Кажи ми, мила, знаеш ли кога

и къде мога да видя Добрината?

-Разбира се, че аз, а и всеки знае,

най-сладкото нещо тя е на света.

Виж я само как на цветчета ухае,

Добрината всички намират в меда.

-Сладко е значи Доброто. Не знаех,

че Добрината пчелите слагат в меда.

Сигурно е прекрасно да живееш в стая,

където ухаят милиони цветя.

И тръгна отново Добрината на път.

Вървя ден, два, или седмица дори,

докато срещна на селски кръстопът

стадо овце, крави и четири кози.

-Добър ден на всички и добра среща.

Знаете ли вие що е Добрина? –Даааааа -

отвърнаха животните, това е нещото,

което ние всички даваме на света.

Значи Добрината е сладка и вкусна.

Какво ли още тя може да бъде?

По тази пътека аз ще се спусна

да видя кого ли ще стрещна отвъде.

Стигна градина с плодове, зеленчуци.

Спря се пред тях и вежливо попита:

- Кажете ми, моля, къде да науча

Добрината какво е? Кого да попитам?

-Ние знаем какво е - отвърнаха те в хор.

Добро е всичко, което расте в градините.

Затова не може да има никакъв спор,

че Добрината намира се във витамините.

Тръгна Добрината към малко селце

и видя на пътя да играят дечица.

Отиде  Добрината при едното дете.

-Какво е Доброто? - тя го попита.

-Когато нежно погали ме мама,

когато усмихнат погали ме татко.

Никъде няма Добрина по-голяма

от тяхната обич нежна и сладка.

Продължи Добрината по пътя напред

и видя сред полята орач да оре.

"Ще попитам за Добрината този човек,

навярно той познава Добрината добре."

-Кажи ми, орачо, според тебе какво е

и къде Добрината живее, кажи.

-Тя е в зрънцето, от което напролет

от земята поникват цветя и треви.

Тя живее в хляба омесен, изпечен,

всеки залък на Добрината е дом.

През пролет и зима, през лято и есен

на Добрината хлябът е нейният трон.

Добрината на пътя срещна старица

прегърбена, стъпвайки едва-едва.

-Добрината ли? Това са моите дечица,

пораснали вече големи мъж и жена.

Това са моята внучка, моето внуче -

каза жената с радост в очите -

Добрината е всичко, което се случва

на мен и което осмисля ми дните.

Добрината, това е, което за другите

направиш, без те да знаят дори.

Не броиш на пръсти услугите,

не чакаш за всичко да платят с пари.

Добрина е, когато на съвсем непознат

помогнеш в нужда или с дума добра.

Дадеш си сърцето и той стане ти брат,

ето това е истинската Добрина.

Когато усмивка подариш ти на друг

или в нужда протегнеш ръка,

Добрината тогава и в големия студ

стопля изстинала в мъка душа.

Живее във всеки от нас, в сърцето.

В нашите мисли си прави гнездо.

Добрината е малкото птиче, което

никога не може да живее само.

Добрината всеки е срещал в живота

и познава нейния приказен глас.

Само тя не знае, че Добрина е, защото

Добрината живее във всеки от нас.

Различна, както различни сме ние

и еднаква, както сме еднакво добри.

Когато в себе си Добрината открием,

тогава тя няма пак да заспи.

Още по земята обикаля Добрината

и иска да знае - коя всъщност е тя.

Понякога позната, друг път непозната,

но със нея е толкова хубав светът.