От дълъг сън се събуди Добрината,
но бе забравила коя, всъщност, е тя.
Цяла вечност си мислеше, горката,
а не знаеше, че тя сама е Добрина...
Натъжи се и заплака Добрината.
Плака много нощи и много още дни,
Докато изведнъж сред жарко лято
такава мисъл Добрината осени:
- Ще отида и ще обиколя докрай света
(и за първи път усмихваше се тя),
ако не я срещна, поне да разбера
къде е пътеката до нейната врата. ...