Приказка за Доброто
Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето,
докоснало я с пръстче по нослето,
а топката наострила бодлички,
и черни ококорила очички.
Протегнала си лапичка в тревата,
за поздрав сякаш или за отплата,
подушила го мило по крачето,
и жално го погледнала в лицето.
– Какво си ти? - попитало детето.
– Аз, Ежко съм! Родих се в полето.
Уж, все вървях след крачките на мама,
но виждаш ли, сега я нея няма.
Изплашен съм, изгубен и ридая,
какво да сторя, вече аз не зная.
Моля те, другарче светлооко,
вдигни ме, за да видя отвисоко.
Внимателно поело го момчето.
Погледнали на шир и длъж, и ето,
майчицата свидна те съзряли,
що търсела го също измаляла.
Каква е тук поуката познайте?
Че този свят, не винаги нехае,
повярваш ли, че има го Доброто,
самó ще те повдигне нависоко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
