Приказка за Доброто
Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето,
докоснало я с пръстче по нослето,
а топката наострила бодлички,
и черни ококорила очички.
Протегнала си лапичка в тревата,
за поздрав сякаш или за отплата,
подушила го мило по крачето,
и жално го погледнала в лицето.
– Какво си ти? - попитало детето.
– Аз, Ежко съм! Родих се в полето.
Уж, все вървях след крачките на мама,
но виждаш ли, сега я нея няма.
Изплашен съм, изгубен и ридая,
какво да сторя, вече аз не зная.
Моля те, другарче светлооко,
вдигни ме, за да видя отвисоко.
Внимателно поело го момчето.
Погледнали на шир и длъж, и ето,
майчицата свидна те съзряли,
що търсела го също измаляла.
Каква е тук поуката познайте?
Че този свят, не винаги нехае,
повярваш ли, че има го Доброто,
самó ще те повдигне нависоко.
© Таня Мезева All rights reserved.
