Приказка за доброто

Поезия » Акростихове

911 3 11

Потайно живее.

Ранено от времето

и стенещо в мрака,

като прекършена роза,

а още ухаещо.

Захвърлено,

като отмъщение,

а е злато.

Земно, красиво,

ароматно на лято.

Да го притежаваш е рядкост,

отговорност и

болка!

Рисувано, сънувано,

отглеждано с обич.

Ти се раждаш добър,

от какво се разваляш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Putin (Владимир Владимирович)

Харесах!

2017-06-21T16:51:47+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Да, всички се раждат непорочни, но факторите и обстоятелствата сред които израстват, ги променят, както и провокациите! Поздрави, Васе!

2017-06-21T16:42:27+03:00
Веси_Еси (Еси)

Васе, хубав и замислящ акростих ни поднасяш! Замислих се за доброто и злото и се сетих за притчата за двата вълка. В крайна сметка надделява това, което самият ти храниш, нали?
Поздрави и изпълнен с доброта ден!

2017-06-21T11:31:34+03:00
rumbic (Руми)

Много е силно, Васе!!! Наистина буди размисли! Аплодисменти!

2017-06-21T11:30:41+03:00
aap (Ангел)

!!!

2017-06-21T10:17:55+03:00