Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо.
Захвърлено,
като отмъщение,
а е злато.
Земно, красиво,
ароматно на лято.
Да го притежаваш е рядкост,
отговорност и
болка!
Рисувано, сънувано,
отглеждано с обич.
Ти се раждаш добър,
от какво се разваляш?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
