Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо.
Захвърлено,
като отмъщение,
а е злато.
Земно, красиво,
ароматно на лято.
Да го притежаваш е рядкост,
отговорност и
болка!
Рисувано, сънувано,
отглеждано с обич.
Ти се раждаш добър,
от какво се разваляш?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
