26.04.2013 г., 11:10

Приказка за идеала

842 0 5

Зная приказка една:

Млад мъж поискал да открие

идеалната жена,

и с нея той "гнездо да свие".

 

Светът лишен бил от предел,

не спирал - търсил я навред.

В обреченост на тази цел

променял своя светоглед.

 

С погледа си охладнял, 

отхвърлял любовта с насмешка.

Младостта той изживял 

като в безкрайна въртележка.

 

Но след самотните години 

открил жената на мечтите, 

щом взрял се във очите сини,

докоснал златото в косите.

 

Тя - тъй прекрасна, с къдри вити, 

с неземна прелест препокрита.

със красота на Нефертити,

с божественост на Афродита.

 

Мъжът прошепнал във захлас:

"О, ангел, в образ въплътен,

отдавна търсил съм те аз,

живота си прекарай с мен!"

 

А тя избухнала във смях:

"Как? Аз и ти? О, невъзможно!

В заблуда си живял, разбрах!

Животът е устроен сложно -

 

за тебе аз съм идела,

но ти едва ли, според мен!

За същото съм си мечтала: 

Да! Търся мъж, но съвършен!"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Мечтана и същевременно Обречена приказка! Харесах!
  • Такива търсачи на съвършената жена после ги погребват на общински разноски...
  • Е той също съвършената жена е търсил...съвършенството е едно от относителните понятия!
  • Е,чак пък съвършен!?

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...