Тя бе млада и тиха река,
шумоляща сред стволове стари,
той пък строг, но дарен с доброта,
ала носещ все чужди товари!
Тя течеше тъй нежна и стройна,
оживяваше всичко навред,
той се трудеше с ударност бойна,
вечно морен бе, вечно зает!
Тя не бързаше никак, а бавно
си протичаше ден подир ден,
той бе все тъй забързан, безславно
буташе делника сив и студен! ...