dominosf (Цвеке Шарено)
32 49
25.01.2011 г., 15:41 ч.

Приказка за Розата 

  Поезия » Друга
3813 2 19

ПРИКАЗКА ЗА РОЗАТА

На Ръката,

с надежда, че никога няма

да изхвърли водата от вазата 

 

Бе цвят на роза. Нежна и красива,

ухаеща на лято и мечта;

все още неразцъфнала, щастлива,

че има свойто място на света.

Отвсякъде я гледаха с възхита.

Тя толкова бе свикнала така,

че не бодеше, като, без да пита,

откъсна я Човешката ръка.

 

Избра за нея скъпоценна ваза,

наля за нея изворна вода.

Най-слънчевото място ù показа

и бдеше, да не връхлети беда.

И Розата разцъфна с аромата

на бляскава и нежна красота.

И радваше се, виждайки Ръката

да гали с обич нейните листа.

 

Но времето не искаше да спира –

неумолимо крачеше напред

и Розата, сама без да разбира,

се свиваше като пред буца лед.

Увяхваха листенца и Ръката

ги късаше, за да я вижда жива,

а Розата потръпваше, горката,

от болка и молба да е красива.

 

Тъй все по-рядко галеше Ръката

листенцата, изправени с копнеж.

И все по-мътна ставаше водата.

И все по-слаб бе ароматът свеж.

И ето, че настъпи ден, когато

протегна се Ръката, но замря.

И вместо да се върне пак обратно,

от вазата водата тя изля.

 

А Розата? Тя беше още жива,

макар и потъмняла от скръбта.

Макар изсъхнала, тя бе красива.

И вместо сълзи, ронеше листа.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??