Приказка за С.П.В.
приемала в себе си )
Той знае чакан е неканен.
Във късна доба, в час потаен
той идва диво,
нощта докосва,
в небето сиво
звезди дамгосва.
Единствен може да запали
от клони черни бели клади.
Върти главните
над пожарище,
в което дните
изгряват чисти.
Във свойта жажда неразумна
разкъсва изворите шумно.
Скали отронени
край бреговете
удавят спомена
за ледовете.
А сутринта безсилно топъл
в прозорците учтиво хлопа,
да се похвали,
невинно весел,
да те погали
със друга песен.
*С.П.В. -Страстният Пролетен Вятър
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
