Приказка за Старата скала
Тъжен крясък на птица
Днес небето раздра
Останала беше вдовица
Голямата стара скала
Загубила своя орел
Политнал високо в небето
Величествено горд и смел
Заплака старата скала
Смали се посивя и запустя
Вятърът единствено я навестяваше
Гнездото леко полюляваше
И тихичко я утешаваше
Не спря да плаче старата скала
Изворче заблика от нейната снага
Помоли го скалата стара
Да тръгне и орела да потърси
И до днес не е загубила тя вяра
Че ще види своя годеник
Някъде в небето високо да лети
А изворчето все още я крепи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
Поздрав!
