Приказка за Старата скала

14 ene 2010, 9:30

Poesía

472 0 3

Тъжен крясък на птица

Днес небето раздра

Останала беше вдовица

Голямата стара скала

Загубила своя орел

Политнал високо в небето

Величествено горд и смел

Заплака старата скала

Смали се посивя и запустя

Вятърът единствено я навестяваше

Гнездото леко полюляваше

И тихичко я утешаваше

Не спря да плаче старата скала

Изворче заблика от нейната снага

Помоли го скалата стара

Да тръгне и орела да потърси

И до днес не е загубила тя вяра

Че ще види своя годеник

Някъде в небето високо да лети

А изворчето все още я крепи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veselino (Веселка Николова)

2010-01-16T20:58:24+02:00

Небето е високо, но иначе близо до мен!
Лети...Здравей!
viktoar (Виктория Стоянова)

2010-01-15T11:08:07+02:00

Много хубава приказка в рими си написал Поздрав!
vodoleia (Мария)

2010-01-14T14:49:18+02:00

Ето че и мъката е родила нещо хубаво! Де да можеше всеки да има своето изворче! Поздрави за стиха!