14 ene 2010, 9:30

Приказка за Старата скала

  Poesía
605 0 3

Тъжен крясък на птица

Днес небето раздра

Останала беше вдовица

Голямата стара скала

Загубила своя орел

Политнал високо в небето

Величествено горд и смел

Заплака старата скала

Смали се посивя и запустя

Вятърът единствено я навестяваше

Гнездото леко полюляваше

И тихичко я утешаваше

Не спря да плаче старата скала

Изворче заблика от нейната снага

Помоли го скалата стара

Да тръгне и орела да потърси 

И до днес не е загубила тя вяра

Че ще види своя годеник 

Някъде в небето високо да лети

А изворчето все още я крепи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Небето е високо, но иначе близо до мен!
    Лети...Здравей!
  • Много хубава приказка в рими си написал Поздрав!
  • Ето че и мъката е родила нещо хубаво! Де да можеше всеки да има своето изворче! Поздрави за стиха!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...