17.10.2006 г., 17:19

Приказка за усмивката.

1.8K 0 20

               предупреждение:
Тази приказка е дълга, простете
и не я четете, ако сте нетърпелив.
Не се сърдете, а само се усмихнете 
защото в приказките края е щастлив.

      / blueneo & Етчи /

- Приятно ми е, добър ден -
каза любезно един непознат  -
Как сте в този ден есенен
май че налегнал Ви е хлад?

 

- Добре съм, но съм самотна,

тъжното в мен гнездо е свило.

Все плаха, тиха, все сиротна  -

отвърна му непознатата мило.

- Защо, простете за въпроса,

няма ли какво да Ви зарадва?

Такава нежна, леко чипоноса,

а пък усмивка не се прокрадва.

- Усмивка ли, ама това какво е,

не съм чувала това название?

Дали е някакво сложно учение

или е едно човешко състояние?

- Усмивката е нещо много мило,

позволете ми там да Ви заведа,

ще Ви покажа мястото красиво

хванете ми ръката да Ви поведа.

- Добре, но да не ме подведете

до днес нямам приятели добри.

Трудно се доверявам, разберете

и страх ме е от непознати дебри.

- Спокойно,остров си представете

с жълт пясък, малки вълни солени

Вие там, на пясъка сама седнете,

а назад всичко е в цветове зелени.

- Но, пак сама съм, защо все сама

не може ли на острова да има друг?

Не че за Вас говоря, но в тази земя

поне да имаше един единствен звук.

- Да, чувате ли музика в далечината

тръгвате навътре следвайки звука …

Виждате как рекичка лази по земята

до нея голям бук и беседка под бука.

- А рози, има ли прекрасни рози там?

Много харесвам тези красиви цветя,

и опиянена от аромата им политам,

от тази цветна омая сякаш че летя.

- Да, този остров с орхидеи е осеян,

но около беседката цъфтят и рози …

вътре в беседката един заек засмян

със син котарак си разменят фрази.

- А тези две животинки какво правят,

май кафе пият и много шумно спорят?

Ще се сетят ли при тях да ме поканят

и за какво така разгорещено говорят?

- Влезте в беседката, добре се настанете

отпивайте от ароматното кафе със тях.

Говорят за рози,ако искате се намесете.

Кой цвят е по-ароматен спорят през смях.

- Червената роза е с най-силен аромат,

такива много имам в своята градина аз.

И как сега да ги накарам да се помирят

съвсем не искам да си повишават глас.

- Не, в спора ражда се едно приятелство

кажете мнението си, за да го знаят и те.

А и всичко до тук от нас бе съавторство

и всеки персонаж и образ бе в мислите.

- На този остров се случват странни неща.

Поведете ме моля по онази тайна пътека.

Когато за ръка ме държите не е зловеща

и става все по светло и красиво … нека .

- На този остров се случват чудеса големи,

вървим двамата по красива тайна пътека,

пътя е осеян с рози,без никакви проблеми

откъснете си една,има и цена но не висока.

- Добре, но може да увехне като я откъсна,

дали да не я взема, у дома да си я посадя.

Не искам в ръце да ми умре,тя е прекрасна,

и каква е цената която трябва да Ви платя?

- Няма, тя е вълшебна, никога не ще увехне,

ще Ви радва вечно, ще е жива винаги във вас.

А за цената: трябва само човек да се усмихне

така както го направихте Вие и всеки от нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много Чар,
    твоята усмивката е дар.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти Васи,радвам се
    че това е предизвикал стиха.

    Поздрав и усмивка.
  • Страхотно пресъздаден мотив от живота...определено ме накара да погледна в себе си! Поздрав!
  • Благодаря ти Даша.
    Усмивка ни подари
    и приказката наша
    с радост ще те дари.

    Поздрав и усмивка.
  • Прелестно!Само от нас си зависи дали живеем в този приказен свят...Някои го могат,някои-не.Поздравления.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...