Oct 17, 2006, 5:19 PM

Приказка за усмивката.

  Poetry
1.8K 0 20

               предупреждение:
Тази приказка е дълга, простете
и не я четете, ако сте нетърпелив.
Не се сърдете, а само се усмихнете 
защото в приказките края е щастлив.

      / blueneo & Етчи /

- Приятно ми е, добър ден -
каза любезно един непознат  -
Как сте в този ден есенен
май че налегнал Ви е хлад?

 

- Добре съм, но съм самотна,

тъжното в мен гнездо е свило.

Все плаха, тиха, все сиротна  -

отвърна му непознатата мило.

- Защо, простете за въпроса,

няма ли какво да Ви зарадва?

Такава нежна, леко чипоноса,

а пък усмивка не се прокрадва.

- Усмивка ли, ама това какво е,

не съм чувала това название?

Дали е някакво сложно учение

или е едно човешко състояние?

- Усмивката е нещо много мило,

позволете ми там да Ви заведа,

ще Ви покажа мястото красиво

хванете ми ръката да Ви поведа.

- Добре, но да не ме подведете

до днес нямам приятели добри.

Трудно се доверявам, разберете

и страх ме е от непознати дебри.

- Спокойно,остров си представете

с жълт пясък, малки вълни солени

Вие там, на пясъка сама седнете,

а назад всичко е в цветове зелени.

- Но, пак сама съм, защо все сама

не може ли на острова да има друг?

Не че за Вас говоря, но в тази земя

поне да имаше един единствен звук.

- Да, чувате ли музика в далечината

тръгвате навътре следвайки звука …

Виждате как рекичка лази по земята

до нея голям бук и беседка под бука.

- А рози, има ли прекрасни рози там?

Много харесвам тези красиви цветя,

и опиянена от аромата им политам,

от тази цветна омая сякаш че летя.

- Да, този остров с орхидеи е осеян,

но около беседката цъфтят и рози …

вътре в беседката един заек засмян

със син котарак си разменят фрази.

- А тези две животинки какво правят,

май кафе пият и много шумно спорят?

Ще се сетят ли при тях да ме поканят

и за какво така разгорещено говорят?

- Влезте в беседката, добре се настанете

отпивайте от ароматното кафе със тях.

Говорят за рози,ако искате се намесете.

Кой цвят е по-ароматен спорят през смях.

- Червената роза е с най-силен аромат,

такива много имам в своята градина аз.

И как сега да ги накарам да се помирят

съвсем не искам да си повишават глас.

- Не, в спора ражда се едно приятелство

кажете мнението си, за да го знаят и те.

А и всичко до тук от нас бе съавторство

и всеки персонаж и образ бе в мислите.

- На този остров се случват странни неща.

Поведете ме моля по онази тайна пътека.

Когато за ръка ме държите не е зловеща

и става все по светло и красиво … нека .

- На този остров се случват чудеса големи,

вървим двамата по красива тайна пътека,

пътя е осеян с рози,без никакви проблеми

откъснете си една,има и цена но не висока.

- Добре, но може да увехне като я откъсна,

дали да не я взема, у дома да си я посадя.

Не искам в ръце да ми умре,тя е прекрасна,

и каква е цената която трябва да Ви платя?

- Няма, тя е вълшебна, никога не ще увехне,

ще Ви радва вечно, ще е жива винаги във вас.

А за цената: трябва само човек да се усмихне

така както го направихте Вие и всеки от нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много Чар,
    твоята усмивката е дар.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти Васи,радвам се
    че това е предизвикал стиха.

    Поздрав и усмивка.
  • Страхотно пресъздаден мотив от живота...определено ме накара да погледна в себе си! Поздрав!
  • Благодаря ти Даша.
    Усмивка ни подари
    и приказката наша
    с радост ще те дари.

    Поздрав и усмивка.
  • Прелестно!Само от нас си зависи дали живеем в този приказен свят...Някои го могат,някои-не.Поздравления.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...