4.12.2007 г., 22:38

Приказка за увода и тезата

1.3K 0 2
Започвам от тезата, нямам сили за увод,
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно
и тя ще стане, и ще дойде след мене
другата да доказва.
А дали ще има още антитези?
Това само времето ще покаже,
стига да не се съберем антитезите
и да го превърнем в заключение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Данева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миличка, идейката много ми допадна...
    Поздрав за интересния стих!
  • поздрав!- замисли ме

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...