4 дек. 2007 г., 22:38

Приказка за увода и тезата

1.3K 0 2
Започвам от тезата, нямам сили за увод,
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно
и тя ще стане, и ще дойде след мене
другата да доказва.
А дали ще има още антитези?
Това само времето ще покаже,
стига да не се съберем антитезите
и да го превърнем в заключение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Данева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миличка, идейката много ми допадна...
    Поздрав за интересния стих!
  • поздрав!- замисли ме

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...